Видове животински мазнини и полезни ли са те?

Животинските мазнини са липидни съединения, които са присъщи за животинските организми. Те служат като основен източник на енергия и участват в изграждането на клетъчни мембрани, както и в усвояването на мастноразтворими витамини. В диетата те осигуряват есенциални мастни киселини и подпомагат хормоналния баланс.

Животинските мазнини са предимно триглицериди — молекули, съставени от глицерол, свързан с три мастни киселини. Тези мастни киселини могат да бъдат наситени, мононенаситени или полиненаситени. Наситените мастни киселини придават твърда консистенция на мазнините при стайна температура, докато ненаситените ги правят по-малко плътни и по-лесно течни. Съотношението между различните видове мастни киселини влияе на свойствата и въздействието им върху организма.

Животинските мазнини се разделят основно на два типа: твърди мазнини и течни масла, в зависимост от съдържанието на наситени и ненаситени мастни киселини.

• Твърди мазнини – например свинска мас, говежда мазнина (талаг), овча лой. Те съдържат високо количество наситени мастни киселини, което ги прави твърди при стайна температура. Използват се в кулинарията за пържене и печене, както и за производство на свещи и козметика.
  

• Течни мазнини (животински масла) – като рибено масло и някои мазнини от морски животни. Те са богати на полиненаситени мастни киселини, включително омега-3 и омега-6, които имат важна роля за здравето на сърдечно-съдовата система и мозъка.
  

Освен това, животинските мазнини могат да бъдат разграничени според източника им – мазнини от домашни животни (говеждо, свинско, агнешко) и от морски животни (рибено масло, китово масло). Всеки тип има специфичен състав на мастни киселини и различни хранителни и функционални свойства.

Животинските мазнини се добиват главно от месото и вътрешните органи на животните, както и от млечни продукти. Най-често използваните източници са свине, говеда, овце, кози и различни видове риби и морски животни.

Производството на животински мазнини включва няколко основни етапа: първо се отделя мазнината от месото, чрез топлинна обработка или пресоване, след което се пречиства чрез филтриране и рафиниране. При рибените мазнини се извлича чрез варене и последваща дестилация. Качеството на мазнините зависи от вида на животното, неговото хранене и начина на обработка.

Животинските мазнини се използват широко в хранително-вкусовата промишленост, козметиката и фармацевтиката, като в храната служат като източник на енергия и мастноразтворими витамини.

Преработката на животинските мазнини започва с топлинна обработка, при която мазнината се отделя от тъканите на животното чрез топене. След това мазнината се филтрира, за да се отстранят примеси като протеини и други твърди частици. В някои случаи се прилага рафиниране, което подобрява вкуса, цвета и удължава срока на годност, като същевременно премахва неприятни миризми и свободни мастни киселини.

Основните съставки на животинските мазнини са триглицеридите — естери на глицерол с наситени и ненаситени мастни киселини. Съставът на мастните киселини варира в зависимост от източника — например свинската мазнина съдържа повече мононенаситени мастни киселини, докато говеждата е по-богата на наситени мастни киселини. Освен това в животинските мазнини се съдържат мастноразтворими витамини (А, D, Е и К), фосфолипиди, стероли и други биологично активни съединения.

Качеството и здравословните свойства на животинските мазнини се влияят както от естествения състав, така и от начина на преработка и съхранение.

Животинските мазнини са важен източник на енергия и ключов компонент на клетъчните мембрани, като подпомагат структурната цялост и клетъчната комуникация. Те съдържат предимно наситени мастни киселини, които могат да повишат нивата на „лошия“ LDL холестерол в кръвта при прекомерна консумация, увеличавайки риска от сърдечносъдови заболявания. В същото време животинските мазнини съдържат и мононенаситени мастни киселини, които имат положителен ефект върху сърдечно-съдовото здраве.

Тези мазнини са също източник на мастноразтворими витамини като A, D, E и K, които играят важна роля в имунната функция, костното здраве и антиоксидантната защита. При умерена консумация, животинските мазнини подпомагат нормалния метаболизъм и хормоналния баланс, но прекомерният прием, особено на мазнини с високо съдържание на наситени мастни киселини, трябва да се избягва.

Животинските мазнини се съдържат основно в месото и млечните продукти, като тяхното количество и състав варират в зависимост от вида продукт и начина на приготвяне.

• Говеждо месо – съдържа около 15–20 г мазнини на 100 г, от които значителна част са наситени мастни киселини. Мазнините са концентрирани основно около вътрешните тъкани и в месото с по-високо съдържание на мазнина (например ребра). Модерните породи говеда, създадени и отглеждани за така нареченото “ мраморирано” месо са генетично по-богати на мазнини, които са разположени между мускулните влакна - това подобрява вкусовите качества на месото.
  

• Свинско месо – около 20–30 г мазнини на 100 г, с наситени и мононенаситени мазнини. Свинската мас е богат източник на животински мазнини.
  

• Пилешко месо – около 5–25 г мазнини на 100 г, като мазнината е концентрирана главно в кожата, като концентрацията и в бутчетата е значително по-висока, отколкото в бялото месо.
  

• Риба – съдържанието на мазнини варира много – мазни риби като сьомга и скумрия съдържат около 10–20 г мазнини на 100 г, докато по-постни риби като треска имат под 2 г.
  

• Краве масло – около 80–82 г мазнини на 100 г, с високо съдържание на наситени мастни киселини, както и витамини A, D и K.
  

• Сметана и сметанови продукти – съдържат между 30 и 40 г мазнини на 100 г, основно наситени.
  

• Кисело мляко и сирена – мазнините варират в широки граници според вида; например, краве сирене съдържа около 20–30 г мазнини на 100 г, а обезмасленото кисело мляко – под 1 г. Овчите продукти са значително по-богати на мазнини, като е важно да се отбележи, че поради изцяло тревопасната им природа - въпреки по-мазното им мляко и съответно млечни производни, науката е установила, че са значително по-полезни от краве продуктите.
  

• Яйца – около 10 г мазнини на 100 г (1 яйце ~50 г), като мазнините са предимно в жълтъка, съдържащ наситени и ненаситени мастни киселини.

Таблица: Примерно съдържание на мазнини в животински продукти (на 100 г)

Препоръчителното количество животински мазнини в диетата варира в зависимост от общия калориен прием и здравословното състояние на индивида, но обикновено те трябва да съставляват около 10-15% от дневния прием на мазнини.

 Това означава, че ако приемате около 2000 калории дневно, около 200-300 калории могат да идват от животински мазнини, което е приблизително 22-33 грама. Това е доста трудно постижимо, а и излишно освен при генетични нарушения и болести на обмяната, но 50 грама е оптимално количество, което ако е от правилните източници - няма да навреди на вашето здраве, а напротив.

Важно е да се балансира приемът на животински мазнини с други източници на мазнини, като растителни масла и омега-3 мастни киселини, за да се поддържа здравословен профил на мазнините в организма.

При наличие на определени здравословни проблеми, като сърдечно-съдови заболявания, количеството животински мазнини може да се наложи да бъде намалено, а консултация с лекар или диетолог е препоръчителна.

За да увеличите приема на животински мазнини по здравословен начин, е добре да избирате качествени и пълноценни източници, като включвате умерени количества в ежедневното меню.

Например:

• Използвайте краве масло или гхи за готвене вместо растителни мазнини, като ги добавяте към зеленчуци, яйца или пълнозърнести храни.Избирайте продукти от животни, които са хранени свободно - пасищни животни.
  

• Избирайте пълномаслени млечни продукти като кисело мляко, сирене и кашкавал, които доставят полезни мазнини и калций. Отново - подбирайте продукти от източници с естествено хранене на животните - домашни мандри или малки ферми.
  

• Включвайте в менюто си яйца, които са богат източник на висококачествени мазнини и протеини.
  

• Добавяйте мазни риби като сьомга, скумрия или пъстърва, които съдържат ценни омега-3 мастни киселини.
  

• Пригответе ястия с малко количество месо с умерено съдържание на мазнини, като например домашно готвено пиле с кожа или телешко месо с малко мазнина.
  

Важното е животинските мазнини да се включват в разнообразна и балансирана диета, без прекаляване, за да се поддържа оптимално здраве.

Полезни ли са животинските мазнини?

Да, когато са избрани правилните източници и се приемат умерено - те имат важна функция за организма.

Кои източници на животински мазнини трябва да се избягват?

Сведете до минимум употребата на силно концентрирани мазнини от животински произход, с изключение на масло и сметана от пасищно хранени животни. Избягвайте свинската мас, твърде мазни месни изрезки,  мазно краве сирене от магазина, сметана от пазарната мрежа и т.н.

Кои животински мазнини са полезни?

Мазните студеноводни риби, пасищно хранените животни - овце, кози и млечните продукти, които произхождат от млякото им са все полезни източници на мазнини.